Вече 125 години училището в селото гордо държи факела на просветата и българщината и разтваря вратите си за своите ученици.

Според „Статистика на училищата в Княжество България“ от 1895/1896г. и данни от националния музей на оразованието в гр. Габрово, оразователното дело в с. Брани поле датира от 1880 г. Сведения сочат, че първото училище е приюта за деца кръгли сираци със западно-православно образование, обучавани от католически свещенници. Други данни разкриват, че учебните занятия по онова време са се водили в частна сграда и пръв учител е бил батачанлийския даскал.

Старото училище се е намирало в центъра на селото, до къщата на Георги Ламбрев и е разполагало с две класни стаи и коридор. Обучението се е провеждало едновременно с две отделения от един учител / батачанлийския даскал /. От 1900 г. се води и името на училището.

Чирпанското земетресение от 18.V.1928г. е усетено много силно в Брани поле и училището е доста засегнато. От 01.V до 31.V занятията се водят на открито. Със средства отпуснати от фонд „Дипозе“ и огромно желание на браниполци започва изграждането на нова учебна сграда, осветена на 09.V.1930г. Училището разполага с 4 учебни и 1 учителска стая.

Под ръководството на най-дългогодишния директор на училището , г-н Христо Даскалов ( от 1957г.) през 1967 г започва строителството на нова учебна сграда, която е тържествено открита през 1968г.

От 1974г. към училището се открива занималня с 4 полуинтернатни групи. През 1975г. започва преоборудване на сутерена на старото училище, а през 1977г. е открит ученически стол. През 1979г. е учредено училищно настоятелство с председател Петър Тафров и зам.председател Димитър Барбов, през същата година се прави и първа копка за разширяване на училището. С активната помощ на родители и ученици строителните дейности приключват през 1981г. Началното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ е преоразувано в основно.

Последни новини

💙 Когато училището и семейството се срещнат със сърцата си…
 
Има срещи, които не се побират в протоколи. Срещи, които не се измерват с времето, а с усмивките, споделените емоции и онова особено чувство на близост, с което си тръгваме…
 
✨ Такава беше нашата тематична среща „Семейство и училище – едно възможно партньорство“, която събра учениците от IV клас, техните родители и учители, заедно с класния им ръководител г-жа Ваня Неделчева и лектора г-жа Даниела Петкова.
 
❤️ Заедно търсихме решения на житейски казуси, опитвахме се да погледнем през очите на другия и откривахме колко важно е не просто да се чуваме, а истински да се изслушваме.
 
🎭 Нашите учители ни развълнуваха с драматизацията „Галеното Миме“, която ни даде повод за размисъл.
 
🍕 „Месихме пица“, но всъщност замесвахме нещо много по-ценно – доверие, споделеност и близост.
 
⏳ А в капсулата на времето затворихме частица от този ден – с надеждата, че когато я отворим отново, ще си припомним не само какво сме преживели, но и колко много сме значели един за друг в този момент.
 
И може би най-ценният подарък дойде накрая, когато родителите споделиха, че си тръгват, чувствайки се по-близки до своите деца.❤️
 
Точно заради такива моменти в годишния план на нашето училище сме поставили специален акцент върху работата с родителите. Защото вярваме, че истинското партньорство не започва с документи и правила, а с доверие, разбиране и желание да вървим заедно.
 
🙏 Благодарим на г-жа Даниела Петкова за вдъхновяващата среща, на нашите учители за сърдечното участие и на всички родители, които отделиха от времето си, отвориха сърцата си и споделиха този ден с нас!
 
💙 Защото едно дете расте най-уверено, когато усеща, че семейството и училището вървят ръка за ръка.